Синтетчните камъни наподобяват по цвят и структура естествените, но са добити в лабораторни условия, където се имитират природни явления с максимално близък химичен и физичен състав. Симулантът има вид, подобен на този на естествения камък, но има различни свойства.
Синтетичните камъни, създадени по лабораторен път, имитират много добре свойства на естествените камъни, което прави и подмяната много по-трудно различима. Тъй като синтетичните материали и минерали са по-евтини, те са предпочитана подмяна на истинските природни скъпоценни камъни-всеки може да си ги позволи.
При разпознаването на синтетичните камъни от естествените е добре да се помни правилото, че колкото по-скъпи и редки са камъните, толкова по-трудно се разпознават от имитациите. Така например диамантът, аметистът, чистите цитрини и топаза са с висока прозрачност и чистота, и равномерният им цвят позволява създаването на имитация почти неразличима от оригинала.
Най-разпространени и трудно разпознаваеми са синтетичните рубини и сапфири.
Първото споменаване на синтеза на рубин е свързано с името на Марк Гуден. През 1837 г. той получава микроскопични кристали рубин
Метода на френския учен Огюст Верньой създава преди повече от 100 години оригинална техника и оборудване, което позволява растежа на рубинени кристали с тегло 20-30 карата за 2-3 часа…
В началото „реконструираните“ рубини стават напълно неконкурентоспособни. През 1890 г. то представя в Парижката академия на науките стотици искрящи кристали с различен цвят корунд, които според условията на получаване не могат да бъдат по-евтини от естествените рубини. Но вече през 1892 г. Верней получава първите резултати от синтеза на корундови кристали от чист алуминиев оксид. Изследването е завършено от него през 1902 г. Простотата и надеждността на метода на Верней, довеждат до бързата организация на индустриалното производство на тези кристали, първо във Франция, а по-късно и практически във всички високо развити страни в света.
